Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“ (наричан още Габровско-Соколски манастир, Габровски манастир или Соколски манастир) е действащ смесен манастир на Българската православна църква, намиращ се в Северна България, близо до Габрово. Манастирът е разположен в местността Соколова пещера по горното течение на река Янтра, сред северните склонове на Стара планина, на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа. Той е основан през 1833 г. от архимандрит Йосиф, наречен по-късно Соколски, по името на местността. Заедно с йеромонах Агапий те откриват интересното място- каменна тераса, с великолепна гледка, разположена върху отвесна скала пред пещера. Тук двамата монаси построяват първоначално малка дървена църква, която на следващата година, със средства и помощ на селяните от близките села, е достроена като голям храм. През 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка, Казанлъшко, украсяват със стенописи църквата. Манастирът има обширен двор, заобиколен от жилищни и стопански сгради. В неговия център през 1865 година майстор Колю Фичето изгражда голяма каменна чешма с осем чучура. Соколският манастир е изиграл важна роля по време на Априлското въстание. Тук войводата Цанко Дюстабанов сформира Габровската въстаническа чета. Манастирът е бил за кратко и болница по време на Руско – турската освободителна война. В параклиса на манастира „Свето Благовещение“ са запазени ценни старинни икони на “Исус Христос” и “Света Богородица с младенеца”, изографисани от Захари Зограф.